Доминик Хамерс: Нужна е дългосрочна визия за развитие на минната индустрия в България
Какъв е приносът на минната индустрия в България, какво е значението на медта като стратегическа суровина и предизвикателствата, пред които е изправен отрасълът в България са темите, по които говори г-н Доминик Хамерс – изпълнителен директор на Геотехмин ООД, на форума The Economist Bulgaria Business Summit, който се проведе в София. Той взе участие в панела Re-shaping Bulgaria’s business landscape though transformative investment.
„Минната индустрия допринася за 4 – 5% от брутния вътрешен продукт на страната. Тя осигурява директно 20 000 работни места и още 120 000 работни места в свързани производства. България има суровини, включително мед, злато, оловно-цинкови руди, гипс, варовик и много други, което я прави значима в много индустриални вериги на доставки“, каза Доминик Хамерс.
По добив на мед България е на трето място в ЕС след Полша и Швеция. Добивът на мед в страната е в основата на производствена верига на медта, защото в България, освен минната индустрия, има и всички други елементи на веригата на добавената стойност, включително топене, рафиниране, производство на проводници и т.н. Това означава, че медните компании в страната имат много важна роля за приходите от експорт, данъчните постъпления и социално-икономическото развитие на страната.
Г-н Хамерс добави, че глобалното търсене на мед се очаква да нараства с 3-4% годишно заради електрификацията и технологиите за чиста енергия. „ЕС определи медта като стратегическа суровина и затова вярвам, че България, като третият по големина производител на мед, има уникалната възможност да синхронизира своята стратегия за минния бизнес с тази визия на Европа и ЕС“, допълни изпълнителният директор на Геотехмин ООД.
Доминик Хамерс се спря и на предизвикателствата, пред които е изправена минната индустрия и по-специално добивът на метали.
Първо, медните находища в България се характеризират с много ниско съдържание на мед в сравнение със съдържанието на мед в много други страни. Това означава, че инвестициите и разходите, които минната индустрия прави, за да извлече същото количество мед, са значително по-високи от тези в други страни.
Второ, сравнение на разходите за електричество между петте най-големи страни с добив на мед в Европа показва, че разходите за електричество в България са много по-високи от тези в другите държави.
Трето, в България сме изправени пред ключов момент. Три концесии за добив ще приключат – Елаците-Мед до 2031 г., Ада тепе – още през 2026 г., Челопеч – през 2029 г., ако не бъдат доказани нови залежи. Без стратегически инвестиции в проучване и откриване на нови находища икономиката ще бъде изправена пред значителни икономически и социални последици.
Какви са възможностите?
„Първата възможност е новото правителство да удължи съществуващите концесии, където има такава възможност. Държавата трябва да вземе решение да удължи текущите концесии и да защити стойността, която тези медни компании носят на българската икономика и нацията. Второ, България трябва да има стратегия за идентифициране и разработване на нови източници на критични суровини. Как ще ги реализира? Как ще развива дългосрочно българската минна индустрия?“, каза изпълнителният директор на Геотехмин.
Относно предложението за допълнителни данъци за минните компании наред с концесионните такси, в контекста на проекта за Бюджет 2025, позицията му беше, че те не само ще попречат на компаниите да продължат своите инвестиционни планове, но и ще имат въздействие върху заетостта и способността на минните компании да подкрепят местните общности, които са подкрепяли досега.
„Моето мнение днес е, че трябва да има по-дългосрочна визия. Разбирам, че бюджетът за 2025 г. е критичен и спешен, но мисля, че трябва да избегнем всякакви еднократни мерки, които биха могли да имат сериозно въздействие върху добивната индустрия и производствената верига на медта“, обобщи Доминик Хамерс.
